Архетипите на Ба-Гуа-Джан и методите за тренировка
д-р Дориян В. Александров
старши инструктор по Кунг-Фу (7-ми дуан)
към БФКТ Школа „Златен Дракон“
С написването на третата част от трилогията за вътрешните стилове на Кунг-Фу („ВСЕОБХВАТНА БА-ГУА-ДЖАН; майсторски курс“, изд. „Шамбала“, София, 2008 г.), много хора си помислиха, че вече е сложена финалната точка. Съжалявам, но това беше само едно разширено въведение в необятния свят на Ба-Гуа, след първата ми книга за Ба-Гуа от 1993 г. Някои от моите приятели и ученици споделиха тогава(говоря за втората книга от 2008 г.), че тази книга ги е стресирала с огромната информация и сигурно ще им трябва още доста време за да я осмислят напълно. За това реших да им помогна малко, насочвайки вниманието в някои ключови пунктове и методи на тренировка, свързани с архетипите или първичните техники на Ба-Гуа. Трябва да се има предвид, че и двете ми книги въпреки практическите раздели (освен историята, теорията и философията), са преди всичко въведение в Ба-Гуа-Джан, като втората е по-скоро справочник-енциклопедия за по-важните стилове с пълната им история, форми и техники; методи за тренировка, класически текстове и др. Представени са осемте най-важни стила на Ба-Гуа. Въпреки това, ако трябва да се разглежда всеки един стил поотделно в пълния му обем, вероятно ще са нужни по няколко тома за всеки от тях, което естествено не е по силите на един автор, а би трябвало да се включи цял екип от експерти, за да се осъществи подобен проект.
Първо, информацията дори и тази в света на традиционните бойни изкуства не е напълно застинала, а е нещо динамично и развиващо се. Непрекъснато излизат нови работи; трениращи и майстори споделят неща от своите стилове, по- тесни специализации (частни въпроси), методи за тренировка и прочие. Второ, пишещите разни „буквари“ като мен също се развиват и практикуват и това допълнително разширява полезната информация в това поле, макар и фокуса да е малко по-стеснен от гледва точка на личните интереси и предпочитания (като стилове, техники и форми). За да се овладее такава сложна материя като Ба-Гуа, не е необходимо само натрупване на автентична информация, но обобщаване и пречупване на теорията преди всичко чрез непрекъснатата практика, което дава истински живот за натрупаните знания. Надявам се не сте забравили мотото на нашата Школа „Златен Дракон“: „Десет грама практика струват повече от тонове теория“!….. И все пак усилията трябва да се прилагат в правилната посока – винаги го имайте предвид.
Припомням накратко, че Ба-Гуа е съществувала в определени даоски кръгове от късното средновековие далеч преди появата на първоучителя Дун Хайчуан (1797-1882 г.). Тогава стилът се е наричал Ин-ЯнБа-Пан-Джан (Ин-Ян длан на 8-те части или Ин-Ян Усукваща се длан), „8 въртящи длани“ и т.н., почиващи на принципите заложени в древната китайска „Книга на Промените“ („И Дзин“), макар, че има и други версии.
С появата на Дун Хайчуан и учениците му от първа генерация, се появяват осем основни стила на Ба-Гуа, а по-късно и множество техни разновидности и подстилове. Днес експертите твърдят, че в Ба-Гуа има над 100 различни стила. Като се има предвид традиционната консервативност и затвореност на китайските школи на Кунг-Фу, става ясно колко трудно могат да се проследят връзките между всички тези стилове и школи, както и да се опишат и анализират техническите им особенности и методи за тренировка. Дори сред самите китайски майстори и изследователи има много малко експерти, които познават в детайли дори и осемте основни стила, за които споменах по-горе. Обикновено майсторите се съсредоточават главно около традиционния стил който практикуват и не се занимават много с другите стилове. Малко са такива изследователи като проф. Кан Геу, Лю Джинжу, д-р Ян Дзюнмин, Лии Инан, Робърт Смит, проф. Алексей Маслов, Джосеф Крандейл или проф. Ма Минда, които с години проучват редки стилове на Кунг-Фу/У-Шу, събират стари ръкописи, ровят се в архивите, превеждат, пишат книги, научни трудове и самите те практикуват ревностно по няколко традиционни стила.
При Ба-Гуа проблемът идва донякъде и от факта, че Дун Хайчуан рядко е обучавал начинаещи. В повечето случаи неговите ученици са били вече майстори в други стилове на Кунг-Фу и при него само са специализирали в различни направления на Ба-Гуа. Неизбежно, предишните им стилове са повлиявали както на методите на тренировка, така и върху техниките и формите, които са практикували тези майстори, а по-късно и техните ученици. За това и не е учудващо, че след смъртта на първоучителя се появяват толкова много стилове на Ба-Гуа. Има обаче още една причина. Дун Хайчуан е обучавал индивидуално и много традиционно учениците си, като е показал на практика цялата система, но не на всеки един цялата. Какво имам предвид; на различните хора учителя е показвал различни неща от системата на Ба-Гуа. Това той явно е правел по две причини – първо, обучението е било съобразено с индивидуалните особености, качествата и възможностите на всеки един трениращ, както и съобразено със стиловете които е пракиткувал преди това. Второ, за надежно съхраняване на информацията Дун Хайчуан е разделил системата на отделни сегменти и е дал на учениците си неща, в които да специализират, без да разводнява или претоварва обучението с излишна информация от другите раздели на Ба-Гуа. Така системата е била надежно съхранена като пъзел, разпръснат равномерно или не съвсем в отделните школи и майстори, всеки един от тях пазител на специфични неща от системата - техники, методи, форми и умения. Има и един важен трети момент – различните хора възприемат техниките и движенията по различен начин и след това ги възпроизвеждат според индивидуалните си особенности. Така едни и същи техники започват да варират и да се видоизменят, понякога отивайки в диаметрално противоположни посоки, при това почивайки на едни и същи универсални принципи. Това също трябва да се има предвид. Строго погледнато Ба-Гуа не е стил, а е система базирана преди всичко на принципи, а не толкова на външните форми и техники.
Многобройните и сложни форми на Ба-Гуа, които имаме днес са еволюирали от прости архетипи и са се развили през няколко поколения майстори. Може да се каже, че усложняването на техниките и формите обаче, не винаги е развивано в положителна посока, особено от гледна точка на практиката. Моите исторически изследвания в областта на Кунг-Фу, показват, че преди няколкостотин години, примерно по времето на династия Мин (1368-1644 г.) формите (таолу) и техниките на Кунг-Фу не са били като повечето сегашни – пищни, „шарени“, с много движения, многообразни, с прекалено естетичен привкус и даже с неоправдано присъствие на акробатични елементи и такива от земната гимнастика (особено в модернизираното спортно У-Шу). Традиционните майстори наричат това „Бродирани крака и ръце пълни с цветя“, т.е. нещо, което впечатлява публиката, но няма практическа стойност. Тогава формите са били сравнително прости и с изчистена стилистика, подчинена на строга функционалност и приложна техника. Всичко излишно и ненужно е било премахнато и това е било наложено от самия живот и действителността тогава – период на бурни промени, войни, размирни времена, нестабилност, нахлувания на вражески племена, разбойнически нападения, насилия и т.н., когато бойните изкуства са били практикувани по същество, по предназначение, целесъобразност и за оцеляване. Една такава форма (независимо дали юмручна или с оръжие) се е състояла от 5-6 техники навързани в серия и често изпълнявани по права линия – директно. Тренировката се е допълвала със базови упражнения (дзибънгун и гунфа), работа по двойки, бойни приложения (юнфа), стояща медитация (джан джуан), Ци-Гун/Ней-Гун и работа с традиционните оръжия. Старите стилове са имали малко на брой форми и традиционни оръжия. Отделно от това всеки майстор на Кунг-Фу е имал свое лично умение и техника в която е специализирал и тя е била негова „запазена марка“ – един сложен процес с прилагане на различни методи, което е продължавало с години, често цял живот за да се усъвършенства това умение. Така например, Чън Тинхуа е побеждавал повечето си противници с „Единичната промяна на дланта“, Ин Фу с ударна техника (дланови удари и ритници) и най-вече с „Три пронизващи длани“ (Чуан Джан), а Ма Гуй с удара с гърба на китката с изпъната ръка (джиби уанда), известно още като „драконова опашка“ или просто „кука“. С тази техника Ма Гуй е победил много изтъкнати майстори на Кунг-Фу, включително и майстора Ян Панхоу - син на Ян Лучан (създателя на стила Ян в Тай-Дзи-Цюан). И това е всичко. Както виждате, когато има реални Кунг-Фу умения не са нужни сложни комбинации или суперекзотични техники, заимствани от развлекателните филми за бойни изкуства (уся), които на практика нямат нищо общо с реалността. В частност, развитието на Ба-Гуа не е много по-различно от описаното за общото развитие на стиловете в Кунг-Фу през последните 500-600 години.
И така, кои са архетипите и стожерите на Ба-Гуа, които присъстват неизменно във всички стилове, независимо от това колко са „шарени“:
1/ На първо място това са принципите на Ба-Гуа, изискванията, правилата и положенията на тялото. Те са добре описани в „36-те песни“ (за първите 3-5 години от обучението) и „48-те правила“ (за следващите 10 години), които са устни наставления диктувани директно от Дун Хайчуан. Освен тях има и редица други такива устни наставления (т.нар. „песни“ или римувани правила), които битуват в школите, но все още никой не е успял да ги събере и обобщи всичките в стройна система, каквато безспорно съществува изначално и то още преди Дунхайчуан.
2/ Следващата част от системата е ходенето по кръга (просто ходене по кръга, ходене по два кръга или осмица и ходене по 9 кръга или „магическите квадрати“/9-те небеса). Освен тези ходения и крачни маневри има и редица други стойки, ходене по права линия, на зиг-заг (подобно като в Син-И), по квадрат вписан в кръг, по триъгълник и др.
3/ Следващ архетип на Ба-Гуа са „8-те длани на неподвижните ситуации“ (Дин Ши Ба Джан), наричано още „Движещ се стълб“ (Хо Джуан) или „8-те изначални длани“ (Ба Му Джан). Неизменно към тях е и практиката на стоящата медитация (Джан Джуан) или „стоене като стълб“. Почти винаги тези 8 длани са свързани с т.нар. „8 животни“, 8 позиции на дланта и съответстващите им 8 триграми от „Книгата на Промените“ („И Дзин“), като наименованията на животните и дланите варират в различните стилове като наименования и външна форма, но принципно в повечето случаи са едни и същи като функция. Разликите са в акцентите и детайлите.
4/ Следващ архетип на Ба-Гуа са базовите упражнения, като часто от тях могат да предхождат „8-те животни“/Дин Ши Ба Джан или да се работят паралено с тях. Базовите упражнения са два вида – общи (дзибънгун) и специални (гунфа). Общите включват цялостна подготовка на тялото, загрявка, огъвкавяване, разстягане, разпъване, огъвкавяване на ставите, сухожилията и други упражнения. Специалните упражнения – гунфа („метод за развиване на умения“) са специфични за стила (както и за различните направления и подстилове на Ба-Гуа) и те развиват тренираната сила (дзин), която е основа на бойната техника. Без работа по гунфа не може да се постигне никакво Кунг-Фу или реално бойно умение! Поради тази причина редица традиционни майстори не преподават на всеки гунфа и често си го спестяват в обучението, за сметка на формите, които стават все по-дълги, пищни и безмислени, както и „приказките от 1001 нощ“ и безкрайните философии по които така се захласват западняците……. Някои наричат тези неща „систематизирани актове на отчаяние“, каквото и да значи това.
5/ Следващ архетип са „Трите стари длани“ (Лао Сан Джан) – Единична промяна на дланта (Дан Хуан Джан), Двойна промяна на дланта (Шуан Хуан Джан) и Длан по течението или Плавна промяна на дланта (Шун Шъ Джан), които също имат множество вариации в отделните стилове. Тези три вида промени се считат за най-важни, а останалите са просто техни разновидности.
6/ Следващ архетип са бойните приложения (юнфа) и работата с партньор (всички видове).
7/ Следващ архетип е вътрешната работа – Ней-Гун/Ци-Гун, която също варира в методите.
8/ Накрая са оръжията на Ба-Гуа, които следват принципите на юмручните форми: голяма Ба-Гуа сабя, копие, тояга, Ба-Гуа секири, остриета „Петелски крак“, метална четка за калиграфия и др.
Щем не щем пак достигнахме до осморно разделение на архетипите в Ба-Гуа; явно колкото и да се отрича, влиянието на „Книгата на Промените“ („И Дзин“) и тук си казва думата…..
Това са били архетипите, които са били преподавани изначално в Ба-Гуа; всички други форми (кръгови и линейни) са производни на тези архетипи и са свързани с тях. Тук трябва да подчертая, че тези големи и развити форми, които имаме днес са били създадени от по-късните поколения майстори – реално от 3-4-то поколение.
Най-първичния архетип на Ба-Гуа фактически са дланите Ин (длан обърната надолу към земята) и Ян (длан обърната нагоре към небето); всички останали длани произлизат от тях като функции или промени. Тук говорим абстракткно за положенията само на дланите в пространството, без да се взимат предвид придвижвания (буфа), позиции и техники на ръцете (шоуфа) и методите на тялото (шенфа), както и комбинирането на дланите помежду им, което вече изгражда една по-комплексна и развита техника. Дланите Ин и Ян се развиват в общо 8 базови длани: Ян Джан (длан повдигната нагоре), Фу Джан (длан завъртяна надолу), Шу Джан (изправена длан), Бао Джан (обгръщаща длан), Пи Джан (разсичаща длан), Ляо Джан (отхвърляща длан), Тиао Джан (издигаща се длан) и Луо Шуан Джан (усукваща се длан). Това са основните архетипи на дланите, на които почиват всички останали техники и движения, както и раздела на „8-те животни“. Още две вариации на тези изначални длани са представени в големия учебник цитиран по-горе, но там не са детайлно обяснение като функция. Там давам и една вариация на майсторите Йен Техуа и Лии Инан, които демонстрират тези длани в подобен на Айкидо вариант, където те са дадени като измъкване от захват или подготовка за движение, което ви праща директно в тъча, каквото и да значи това. Да си го кажем направо – „пращат ви за зелен хайвер“!…….. Не отричам, че осемте позиции на дланите могат да се използват и по този начин, но те имат далеч по-важни функции свързани с ударната техника, телесните оръжия, блокиране, отвеждане, пресичане, теглене, притискане, поддържане, захвати и др. Тези осем длани са директно свързани с триграмите на „И Дзин“ и внимателния анализ в тази посока може да ви даде допълнителна информация за функциите на всяка длан и как тя се съотнася към теорията на Ин и Ян (двете космически сили) от китайската натурфилософия. Вътрешната структура на „И Дзин“ подсказва комбиниране и взаимоотношения между осемте длани (всяка със всяка) подобно на триграмите (8х8), което дава завършения модел на 64 длани или хексаграми, на които отговорят. Т.е. и в архетипите и в животните и в развитите дълги форми почти винаги имаме осем секци и 64 длани, абстракто описващи всички възможни трансформации и променящи се ситуации.
Тук специално искам да се спра на разделите на „8-те животни“ (по-известни като Дин Ши Ба Джан) и упражненията гунфа, като едни от най-важните и ключови пунктове на системата за развиване на реални бойни умения.
Когато изследваме отделните стилове на Ба-Гуа, първо проследяваме двете основни направления : стила Ин (идващ от Ин Фу) и стила Чън (идващ от Чън Тинхуа), които както отбелязах по-горе имат множество подстилове и разновидности и са оказали най-голямо влияние върху другите стилове. Като изследваме даден стил трябва да се има предвид не само родословното му дърво, но и времето което е практикувал при Дун Хайчуан дадения майстор от първа генерация, както и стиловете на Кунг Фу, които е упражнявал преди това. Ин Фу преди да започне с Ба-Гуа е практикувал шаолинските стилове, такива като Лохан-Цюан, Мян-Цюан, Гуан-Ти-Цюан, Тан-Туй и др. Чън Тинхуа от своя страна е бил специалист също в Шаолин-Цюан, Шуай-Дзяо (китайска борба) и Син-И-Цюан и т.н. В системата на Ин Фу се е специализирало преди всичко ударна техника, ритници, точкови удари и оръжия, а в системата на Чън Тинхуа съответно – извеждане от равновесие, събаряния, хватове, хвърляния, ключове по ставите, подсечки и по-малко ударна техника и оръжия. Всеки един от останалите стилове и направления също си има своите особени характеристики и акценти.
Повечето специалисти и майстори са единодушни, че „8-те животни“ са сърцевината на системата, като освен специфична техника те представляват и вид Ней-Гун/Ци-Гун. В това отношение препоръчвам книгата на Том Бизио „Ба-Гуа кръгово ходене Ней-Гун; меридианно отварящи длани на Ба-Гуа-Джан“ (Tom Bisio; BA GUA CIRCLE WALKING NEI GONG; The Meredian Opening Palms of Ba Gua Zhang, Outskirts Press, Inc. Denver, Colorado, 2012). В тази книга в много големи детайли се описва именно вътрешната работа на „8-те животни“. „8-те животни“ обаче са нещо повече от Ней-Гун в развития си вариант. В повечето учебници те са дадени като практика твърде лаконично и в повечето случаи се дава само по една поза на даденото животно и практикуващите не могат да схванат смисъла на тази практика. Някои автори дори дават само по едно от „8-те животни“ за ходене по кръга и веднага преминават към дългите форми от типа Лян Хуан Джан (например майстора Джу Баоджен от стила Ин, който е доста известен в Китай). Често „8-те животни“ (Дин Ши Ба Джан) са представени умишлено или не в рудиментиран (недоразвит или суров) вид или без промени и специфични връзки между отделните пози или почти без преходи се преминава от една поза в друга (от едно животно в друго). Така трениращите остават с впечатление, „8-те животни“ са застинали неподвижни форми, съдържащи по една единствена поза в която се въртим по кръга търсейки вътрешни трансформации. Това е обаче само видимата част на айсберга. В стилове като Сун, Чън (направлението на Сун Джиджун, Джан Джие), Ин (направлението на Дзе Пейци и Ма Гуй), Лян, Гао и др. има отчетливи връзки и промени между отделните фигури на животните, което се работи отделно извън основните дълги форми (таолу).
Преди да навлезем в детайлите, първо ще покажем списъците на „8-те животни“ в отделните стилове и направления и как те варират (под номерацията е водещия стил и майсторът от когото идва; в скоби посочвам последния майстор или направление за ориентация, които са наши съвременници или са писали трудове за Ба-Гуа, където са фиксирани наименованията на дланите и техниките според техните школи и стилове). Подредбата на животните е традиционна като поредни номера, както е дадена в съответните школи. Тази поредност също има значение, защото както казахме, всяко животно е свързано със съответната триграма (Ба-Гуа) и общата им подредба съгласно „Книгата на Промените“:
1. Ин Фу
А. (д-р Дзе Пейци): Лъв, Феникс, Мечка, Дракон, Пиле, Еднорог, Маймуна.
Б. (Ма Гуй [Ли Баохуа]): Мечка, Дракон, Змия (двуглава змия, единична кука), Лъв, Орел, Краб (Рак), Посочване на Небето и забиване в Земята, Ин-Ян риба.
В. (Джан Лие): Жерав, Тигър, Феникс, Дракон, Лъв (5 животни, а не 8!).
2. Чън Тинхуа
А. (Лю Джинжу): Свирепия Тигър слиза от планината (длани натискащи надолу), Голямата птица Рух разперва крила (длани подпиращи небето), Лъвът отваря уста (носене на копие), Бялата Маймуна предлага плодове (събрани длани подпиращи нагоре), Обхващане на луната срещу гърдите (длани бутащи напред), Черна Мечка протяга лапа (подпираща напред длан), Посочване къв Небето и удар към Земята (винтови длани нагоре и надолу), Зеления Дракон протяга лапи (длани бутащи воденичен камък).
Б. (Сун Лутан): Лъв, Еднорог, Змия, Ястреб, Дракон, Мечка, Феникс, Маймуна.
В. (Сун Джиджун): Промяна на снижаваща се длан, Промяна на двойно поддържаща длан, Промяна на увиваща се длан, Промяна на длан 7 звезди, Промяна на длан Ин-Ян, Промяна на отваряща длан, Промяна на бутаща длан.
Г. (Лю Бин [Джан Джие]): Еднорог, Лъв, Мечка, Феникс, Пиле, Маймуна, Змия, Дракон.
Д. (Лю Синхан): Еднорог, Лъв, Змия, Мечка, Дракон, Феникс, Пиле, Маймуна.
3. Лю Дъкуан, Ин Фу и Лян Дженпу
А. (Гао Дзиу): Лъв, Кон, Змия, Ястреб врабчар, (Снижаваща се надолу длан, Длан обхващаща луната, Двойно блъскаща длан, Поддържаща небето длан, Длан лъвът търкаля топка, Длан сочеща небето и чертаеща по земята, Длан риба Ин-Ян, Длан бутаща воденичан камък).
4. Лян Джънпу
А. (Ли Дзъмин): Длани натискащи надолу, Длани поддържащи небето, Длани обхващащи луната, Длани носещи копие, Длани обхващащи топка, Длани посочващи небето и пронизващи земята, Длани на рибите Ин-Ян, Длани бутащи воденичен камък.
5. Гао Ишен
А. (Лю Фънчун): Свирепия тигър се спуска от планината, Големия Рух разперва крила, Лъвът отваря уста, Бяла маймуна предлага плодове, Протягане да блъснем 8 коня, Обхващане на луната, Посочване на небето и пронизване на земята, Зеленият дракон протяга лапи.
6. Ин-Ян Ба Пан Джан (Жън Джичън): Яздене на кон (У-Дзи), Сокола се преобръща, Пронизваща длан, Естествено движение, Земен Пан (съсъд или част), Драконово движение, Скачаща Маймуна, Проникване в гората.
Дори изследвайки и тази малка група стилове виждаме колко вариации (както в наименованията така и във някои от функциите) имат формите на „8-те животни“, като в някои от тях дори повечето или всички животни са редуцирани до фунции на дланите и не присъстват като имена на животни (в стиловете на Сун Джиджун, Ба Пан Джан, Лян Джънпу и др.). В направлението на Сун Джиджун (стил Чън) „8-те животни“ се наричат Ба Му Джан („8 изначални длани“) или Лао Ба Джан („Старите 8 длани“), което е различно примерно от формата Лао Ба Джан на стила Лян. Всъщност когато анализираме и изследваме раздела на „8-те животни“ трябва да се водим преди всичко не от наименованията, а от функциите на отделните длани, като по този начин редуцираме двусмислие и разминаване в някои наименования. Както казва Лао Дзъ (Боян): „Всяко оформяне започва с имена. Както има имена, тъй трябва да знаем, докъде да спрем с имената“……
Изследвайки всичко това, все още не мога да се произнеса на 100% кои са точно „8-те животни“ преподавани изначално от Дун Хайчуан. Може би трябва да се направят допълнителни анализи и да се имат предвид най-приближените ученици около първоучителя и техните стилове: Ин Фу, Чън Тинхуа, Ма Гуй, Лян Дженпу и Лю Дъкуан. Аз лично бих заложил на Ин Фу и Ма Гуй поне що се касае до формите на „8-те животни“ и архетипите на гунфа, тъй като в тези стилове те са най-развити и детайлни. Тук трябва да се има придвид, че тези двамата са прекарали най-много години заедно с грандмайстор Дун Хайчуан – Ин Фу 20 години и горе – долу толкова и Ма Гуй. За сравнение Чън Тинхуа е учил при Дун 6 години, а Лян Дженпу – 3-4, като след смъртта на майстора е предължил да учи при старите ученици на Дун. Има и една особенност, че Ма Гуй започва с Ба-Гуа едва 12 годишен и е практикувал само Ба-Гуа през целия си живот, за разлика от другите майстори, които са практикували преди това и други стилове на Ба-Гуа. Така в неговия стил може да си види изначалната Ба-Гуа преподавана от Дун Хайчуан без примеси и влияния на други стилове, макар че в неговата система има и няколко форми от Лохан-Цюан идващи от Ин Фу. Той започва първоначално да учи при Ин Фу, а в последствие получава лични инструкции и от Дун Хайчуан. Понеже е бил доста млад са го водили за ученик на Ин Фу, а и той е работел заедно с него като телохранител в императорския дворец. Но фактически Ма Гуй е бил реално ученик на Дун Хайчуан. В късните си години Дун Хайчуан, който нямал семейство е живял първоначално в дома на Ма Гуй, а после се е преместил в дома на Ши Дзидун. В тази връзка Ин Фу, Ма Гуй и Ши Дзидун са получили от Дун Хайчуан пълната система на Ба-Гуа, в това число и специфичната вътрешна работа Ней-Гун, което не е било преподавано на всички ученици, както и много други методи и техники на Ба-Гуа, които са оставали скрити за външни хора.
В стила на Ин Фу (направлението на д-р Дзе Пейци) „8-те животни“ са доста комплексни и развити. Всяко животно е комплексна система със собствени правила, притежаващо собствена индивидуалност, умения, приложения и функции. Всяко животно съдържа по 8 удрящи метода, които се комбинират помежду си създавайки комплексна форма съдържаща 64 длани с около 400 техники. След запознаване с „8-те животни“ обикновено се специализира в едно животно, с оглед на индивидуалните характеристики на студента. Подобна е и системата на Ма Гуй. Днес имаме два клона на стила на Ма Гуй: този на Лю Уанчуан и този на Уан Пейшън. В първия имаме форми на „8-те животни“, форма с 88 серии, форма със 128 серии и форма Пао-Чуй („Експлозивни удари“); при втория имаме форма на Лохан-Цюан, форма 64 длани и форма „18 пресичащи саби“ (Ба-Гуа голяма сабя).
В стила на Ин Фу и този на Ма Гуй всяко от 8-те животни съдържа по осем промени или 8 изначални длани в стила на това животно. Т.е. всяко животно притежава по 8 къси форми, които могат да се обединят в по-голям комплекс (таолу). В стила на Чън Тинхуа (направлението на ген. Лю Бин) всяко от 8-те животни има също по три такива къси форми, които се практикуват и като Ней-Гун.
Втория архетип, който исках тук да разгледаме са специалните упражнения (гунфа). В отделните стилове те варират по същия начин както и „8-те животни“: примерно в стила Гао (направлението на Джан Дзюнфън и Хун Исян) имаме 18 упражнения, в стила на Ма Гуй имаме 16 такива упражнения, които се работят и с партньор; в стила Чън също има подобни упражнения, както и в другите стилове. Интересното е, че тези упражнения или техники могат да се видят най-вече в линейните форми на Ба-Гуа (т.нар. „Следнебесна Ба-Гуа“ или „Второ небе“). Тези форми ги има в стиловете на Лю („64 длани“), Гао („64 длани“), Чън („64 длани“), Лян и Ин. Формите обаче на Гао, Лю и Ин са различни. Архетипа обаче са отделните упражнения, а не дългите форми. Всяко едно такова упражнение се работи самостоятелно с многократни повторения и развива определени качества. Много от тези упражнения представляват и бойни техники; примерно „Пронизваща длан“ (Чуан Джан), „Двойно ангажирана длан“ („Удар Драконова опашка“), „Двойно бутащи длани“ („Атака на Тигъра“), „Сечаща длан“ (Пи Джан), „Отваряща длан“ (Кай Джан), „Ръка меч“ и т.н. Всяка една от тези техники могат да се работят с партньор и като бойни приложения в различни вариации и комбинации. Отнова е трудно да се определи, кои точно от тези упражнения са изначално преподавани от Дун Хайчуан и кои са се появили в последствие. Нужно е допълнително да се изследва и анализира.
Упражненията от типа гунфа, трябва дълго време да се работят самостоятелно, преди тези движения да влязат във формите и да бъдат упражнявани с партньор. Само така биха се развили реални умения. Дун Хайчуан е оставил едно специално наставление за методиката на практикуване за постигане на майсторство: „ПО-ДОБРЕ Е ВМЕСТО ЦЯЛАТА ФОРМА ДА ИЗУЧИТЕ ЕДНА ТЕХНИКА, А ОЩЕ ПО-ДОБРЕ Е ВМЕСТО ЦЯЛА ТЕХНИКА ДА ИЗУЧИТЕ ЕДНА ФРАЗА (СЕГМЕНТ) ОТ НЕЯ“! Тук според мен майстора е имал предвид под „форма“ формите на 8-те животни или дългите форми и промени (8 големи длани); под „една техника“ се има предвид едно животно или една длан, които също съдържат множество движения, а под „една фраза“ се има предвид тясна специализация в една конкретна техника движенията на животното или архетипна длан.
Накрая ще завърша със специфичната силова тренировка в Ба-Гуа, която се е практикувала в старите школи; повечето днешни или я пренебрегват или не я показват на външни хора. Когато обаче тези методи се комбинират с гунфа се получават високи умения. Методите, които се използват са: издигане на глинени делви пълни с пясък чрез захват за гърлото с пръсти, мушкане с „копиевидна ръка“ (пронизваща длан) в пясък, изтегляне на забити гвоздеи с пръсти, помитане с крак на забити колове в земята, стоене и тренировка върху дървени стълбове „сливов цвят“ (мей хуа), сграбчване на мека глина и сграбчване на глинени топки, сграбчване на тежки глинени конуси, триене и търкаляне на железни топки, носене на железни и каменни топки при движението по кръга, атаки върху дървен манекен („дървен човек“) и на пясъчни торби, работа с тежести и др. Например майстора Чън Тинхуа е ходел постоянно с една метлана жилетка тежка 5 кг., а Ма Гуй е тренирал с тежка пясъчна жилетка и пояс, също и с железни гривни на ръцете тежки по няколко килограма. Отделно от това Ма Гуй е тренирал под въжена мрежа, опъната ниско между дърветата или под ниска маса висока три стъпки. Ма също тренирал и с две глинени топки, които търкалял и се упражнявал с тях – малка (тежка 60 кг.) и голяма (тежка 300 кг.). Тренирайки по този начин в изключително ниски позиции, независимо че бил сравнително дребен на ръст Ма Гуй развил необикновени бойни умения и бил много корав майстор. Веднъж Дун Хайчуан и Ма Гуй ходили във Вътрешна Монголия да закупуват коне за техния господар принц Су Ван. При прегледа на животните един див кон се опитал да ритне Ма, който в отговор светкавично реагирал и му счупил крака с дланов удар от Ба-Гуа……
И отново за вътрешните и външните сили в Ба-Гуа. Един ученик на Дун Хайчуан го попитал дали може да се удари с Ци (вътрешната енергия). Дун отговорил:“МОЖЕ, НО ЗА ДА УДАРИМ С ЦИ, ЦИ ТРЯБВА ДА ИМА ОПОРА, А ОПОРАТА НА ВЪТРЕШНАТА ЕНЕРГИЯ Е ФИЗИЧЕСКАТА СИЛА (ЛИ)“!!!!!……..
.jpg)
Полезни линкове и библиография:
http://www.egreenway.com/taichichuan/bagua.htm
http://www.maguibagua.ca/
http://www.bagua-zhang.info/martial-art
http://www.internalartsinternational.com/free/the-eight-animal-form-of-ba-gua-zhang-part-1/
http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Baguazhang
http://www.smilingtiger.net/BaguaLibrary.html
http://www.plumpub.com/sales/chinese/chinbks_trad13BG.htm
http://www.plumpub.com/sales/chinese/chinbks_simp12BG.htm
http://taipinginstitute.com/menu-styles/njqx/baguazhang
http://www.yinstylebaguazhang.com/article_strength_postures.html
http://www.med24info.com/books/baguachzhan-ili-ladon-vosmi-trigramm-klassiche-skaya-shkola-kitayskogo-ushu/vosem-staryh-ladoney-4800.html
http://www.med24info.com/books/baguachzhan-ili-ladon-vosmi-trigramm-klassiche-skaya-shkola-kitayskogo-ushu/vosem-fiksirovannyh-ladoney-4799.html
.jpg)
